Плодовете узряват в периода от 20 до 30 август. Те са много едри /3,1 г./, плоскозакръглени, като ширината им е по-голяма от дължината, а върхът е слабо развит. Групирани са в кичури по 2-3 и по един. Черупката е дебела и трудно чуплива, светлокестенява с тъмни надлъжни ивици. Ядката е голяма и се отделя с част от съединителната тъкан. Рандеманът варира обикновено от 40-47%, а маслеността е 64%. Вкусовите качества са от много добри до отлични. Храстите са много силно растящи с изправени стъбла и слабо образуване на издънки. Сортът е типично протогиничен, самостерилен с много ран цъфтеж /за условията на Южна България цъфтежът на женските съцветия започва още през ноември/. Подходящи опрашители за него са сортовете Ран трапезундски и Бадемовиден. Сортът е изключително родовит. Много подходящ е за създаване на едностъблени насаждения поради слабото образуване на издънки.

Разпространен е най-много по Черноморското крайбрежие. Плодовете узряват главно в периода от 10 до 15 август. Те са дребни до средноедри /средно тегло – 1,46 г., на един плод/, събрани в кичури от 3 до 9, яйцевидно закръглени с остър връх. Купулата е два пъти по-дълга от плода и при узряване опадва заедно с него. Черупката е тъмнокафява, тънка и лесно чуплива. Ядката е яйцевидна, добре изпълва черупковата кухина, с отлични вкусови качества и висока биологична стойност. Рандеманът е 59% /много висок/, а масленото съдържание над 66%. Храстът е слабо растящ, разлат и образува много издънки, поради което са необходими повече грижи, както при храстовидно, така и при едностъблено отглеждане. Сортът е частично самофертилен /самооплождащ се/ със средноран цъфтеж и слаба склонност към алтернативно плододаване. Опрашва се добре от сортовете Римски, Ата баба и Бадемовиден. Сортът е с много висока родовитост и поради слабия си растеж дава възможност за създаване на сгъстени насаждения. Устойчив е на пъпковия акар.