Този сорт поради високата му зимоустойчивост е най-широко разпространен у нас. Дърветата имат пирамидална форма на короната. Листата са едри, плътни, блестящо зелени, преди листопада стават карминеночервени, с медно-, кърваво- до виолетовочервени сектори и петна. Сортът образува само женски цветове. Плодоноси партенокарпно и се отнася към константните тръпчиви сортове. Високодобивен. За нашите условия е с много добра студоустойчивост. В Китай и Япония се отнася към групата на техническите сортове – за добиване на танин. Плодовете са средно едри: 100-150 г. Има ширококонична форма с надлъжно разположени бразди. Чашката е с полуизправени чашелистчета. Кожицата е гладка, жълтооранжева. Плодовото месо е светлооранжево, сочно, силно тръпчиво преди омекването. Плодовете са обикновено безсеменни. Узряват през октомври - ноември. Този сорт е ценен поради много добрата си студоустойчивост, редовното и изобилно плододаване, въпреки че не включен в листата за стандартните сортове на страните – производителки на райска ябълка.

Японски сорт, внасян неколкократно у нас. Вече е широко разпространен в Югоизточна България и други райони. Дървото е със средно силен растеж, закръглена корона с леко наведени клони. Листът е средно голям до среден, елипсовиден до слабо сърцевиден, с късо заострен връх – през есента обагрен в жълтооранжево до оранжевочервено. Плододава изобилно. Плодовете се безсеменни, средно едри /150 до 250 г./, плоскозакръглени, с четириделно квадратно напречено сечение. Дяловете са добре оформени от относително дълбоки браздички има още четири – по една между основните, но много по-плитки и наполовина по-къси – от върха на екваториалната линия. Плодовата кожица е почти жълта, но при омекване придобива червеникаво оцветяване. Узрява през октомври, но могат да се консумират още в началото на оцветяването. Плодовото месо е оранжево, хрупкаво, сладко, много вкусно. Плодовете са пригодни и за сушене.