Tози сорт идва от региона на Ермитажа в местността на долината на река Рона, където е познат под името Сира. Според една теория сорта е бил донесен в Ермитажа от ирански отшелници от Шира, а според друга сорта е бил внесен от Сиракуза от римските легиони, но и версията, че произлиза от долината на река Рона звучи достоверна. Понякога самият сорт е наричан Ермитаж в Австралия, но не бива да се бърка с Ермитаж от Южна Африка, който всъщност е Сензо. Пети Сира от Калифорния също се оказва друг сорт – Дюреф, който идва от същата част на Франция като Сира, но е бил неправилно наричан Пети Сира. В Австралия е имало засадени около 6000 хектара от Сира до 1992 година. Съвсем слабо се отглежда в Тоскана в Италия, и има около 1000 хектара в Аржентина. Има около 500 хектара истинска Сира в Южна Африка. Сира е устойчив на болести сорт, който расте стелейки се. Има средни по размер, петделни листа, доста груби и релефни, с оформени на туфи влакънца от долната си страна. Чепките се отличават с дължината си, цилиндричната форма и дългите дръжки, доста са рехави, с малки до средно големи, овални плодовете, които много бързо увяхват след като узреят, което прави трудно механическото събиране на реколтата. В Австралия Сира се е показал като много непостоянен сорт. Отглежда се във всички лозарски региони и се използва за направата на всякакви видове вина. Много често за направата на вино се използва самостоятелно, но се получават и добри купажи с други червени сортове.
Траминер е поредният отдавна известен на света сорт, който е запазил част от примитивните си характеристики. Той се цени главно заради аромата си и понеже съществуват големи различия между отделните клонове, особено в аромата, понякога го наричат Гевюрцтраминер. Бъдейки специално създаден сорт, той не е засаждан в големи количества, поради което в Германия има едва 775 хектара, 700 хектара в Австрия, 2590 хектара във Франция и 670 хектара в Калифорния. В някои държави от централна Европа, хората не обичат виното да е твърде ароматно и там се предпочитат тези клонове, с по-слаб аромат. Сорта е отдавна познат в Австралия, но едва в последно време засадените с него площи достигат 800 хектара към 1983 година, въпреки че до 1992 година са спаднали до 548 година. Траминер е устойчив на болести сорт, когато се отглежда в прохладни региони, а когато климата е горещ е по-податлив на болести и се развива много бавно. В хладните региони листата му са големи, слабо триделни, много груби и мъхести от долната си страна. Синусът на дръжката е затворен с припокриващи се краища. При по-горещи климатични условия листата са по-малки и по-гладки, а синусът на дръжката не е толкова затворен. Чепките са малки и сбити с много къса дръжка, а напъпилите близко разположени един до друг леторасти, правят много трудно брането на реколтата на ръка. Плодовете са малки и елипсовидни, а понякога може да се видят и едри и дребни зърна на една чепка; имат наситено розово оцветяване в по-прохладните региони.

Пино Ноар е сорт използван за направата на най-добрите червени вина на Бургундия и е един от основните сортове в Шампан. Той е един от малкото червени сортове, които зреят достатъчно рано, за да се развиват успешно и в най-студените климатични региони като тези в Германия и Швейцария. На практика този сорт се отглежда във всяка занимаваща се с лозарство страна, обикновено не екстензивно и само в по-студените местности като тези в северна Италия и крайбрежието на Калифорния. Пино Ноар е много стар и известен сорт, и чрез него можем да проследим развитието от дивите сортове от някогашна Европа до култивираните, високодобивни сортове, понякога отглеждани с цел да се смекчат сортовите им характеристики. Те са груби, склонни са да се навиват навън, чак до средната жила и имат съвсем малко власинки на туфи от долната си страна. Чепките са малки, цилиндрични и крилати, и понеже са много сбити малките, къси, овални плодове често са с неправилна форма. Малка част от клоновете нямат толкова сбити чепки и са били селектирани в Швейцария за засаждане в районите, в които има проблем с гниенето на чепките. Но дори при селектираните сортове реколтите са средно добри. Цветът на вината произведени от Пино Ноар не е наситен, плодовете отгледани в по-топлите региони дават вина бедни както на цвят, така и на вкус. Въпреки това, от отглежданите в по-хладни условия лозя се произвеждат вина с характерен сортов вкус, който е високо ценен.


Аликант Буше е винен сорт грозде, предсталяващ хибрид между сортовете Пти Буше и Гренаж. Съсредоточен е предимно в Южна Франция, а в България заема много малки площи. Сортът узрява около втората половина на Септември. Има силен растеж, висока родовитост и висок добив. Не е взискателен към почвата, но предпочита свежи и богати почви. Подходящ е и за наклонени места. Листът е среден, овален напречно, слабо нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата е с гладка повърхност, плътна и загъната надолу. Очертанията на средната лапа образуват тъп ъгъл. Горните врязове са плитки, отворени във вид на ъгъл или във вид на цепнатина. Долните врязове са едва забележими, понякога липсват. Опашният вряз е отворен, стреловиден, равностранен. Зъбите са средни, триъгълни, с широка основа. Дръжката е дълга, слабо мъхнато-четинеста. Есенната окраска на листа е червена. Цветът е двуполов, а грозда - среден, коничен, крилат, с едно до две крила, полусбит. Дръжката е средно дълга и средно дебела, зелена, крехка. Зърното е средно, сферично, тъмносиньо, с изобилен налеп. Ципата е дебела, жилава, а самото зърно е месесто, сочно, с посредствен тръпчив вкус и силно оцветен червен сок. Вината получени от Аликант Буше са предимно плътни, високоекстрактивни, груби и с висока киселинност. Характерен за тях е и тъмночервеният цвят. Това е една от причините сортът да се използва предимно като коректор на цвета на вината получени от други винени сортове.
Каберне Фран е сорт от изключителна важност за региона на Бордо. Този сорт не бива да се бърка със сорта от Южна Австралия наречен Каберне Грос, който в действителност е Бастрадо. Въпреки че през последните няколко години са били засадени малки площи с Каберне Фран, този сорт е рядко срещан в Австралия най-вече в лозите засадени с Каберне Совиньон най-вече в североизточна Виктория, където на 10 лозички се среща 1 Каберне Фран. Във Франция, където сорта се отглежда главно в долината Лоара и е разпространена много на юг, включително и в Корсика, насажденията нарастват от 9700 хектара през 1958 година, до 30 256 хектара през 1988 година.Каберне Фран не е получило същото признание като Каберне Совиньон в Калифорния, където от първото са били засадени едва 767хектара през 1992 година. Насажденията с този сорт в Австралия са се увеличили с 453 хектара до 1992 година. Каберне Фран е жизнен сорт, растящ нагоре със средно големи, средно зелени, относително груби от 3 до пет делни листа покрити с влакънца от долната страна. Чепките варират от малки до средно големи, малко или много цилиндрични като не са компактни, имат малки обли плодове. Виното произведено от Каберне Фран има ясно подчертана характеристика за сорта, добро съдържание на танини и добър цвят, отлежава бързо. То се отличава значително от виното произвеждано от Каберне Совиньон, присъствието на Каберне Фран носи до голяма степен отговорността за отличителните черти на вината произвеждани от сортовете Каберне в североизточна Виктория.
Сортът Мавруд е стар местен сорт. Разпространен е локално, предимно в районите на Асеновград, Пловдив и Първомай. Райониран е в Южнобългарския лозарски район. Заема незначителен дял от площта на червените винени лозя. Лист - голям, овален надлъжно, силно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата е огъната нагоре неопределено, с мрежесто набръчкана повърхност. Очертанието на средната лапа образува остър ъгъл. Горните врязове са дълбоки, рядко средни, затворени, с яйцевиден отвор и със заострено дъно, понякога отворени, лировидни. Долните врязове са плитки, отворени, с лировиден отвор или с почти успоредни страни и със закръглено дъно. Опашният вряз е отворен, дълбок, широк, с плоско закръглено дъно или почти тесен, със закръглено дъно. Зъбите са големи, триъгълни, с тясна основа. Нерватурата в основата отгоре и отдолу е виненочервена. Дръжката е дълга, светлозелена, слабо мъхнато-четинеста. Есенното оцветяване на листа е червено. Цвят - двуполов. Грозд - голям, коничен, полусбит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, в дървесинена цялата, жилава. Чепката е полувдървесинена. Зърно - дребно, сферично, синьо-червено, с изобилен восъчен налеп. Кожицата е дебела, жилава. Месестата част е сочна, с хармоничен вкус. Дръжчицата е средно дълга, тънка, с малко конусовидно ложе и с къса четчица. Мавруд е много късен винен сорт. Гроздето узрява през първата половина на октомври. Лозите имат силен растеж, добра родовитост и среден добив. Сравнително устойчив е на гниене. Гроздето се използва за получаване на висококачествени червени трапезни и десертни вина, които развиват качествата си при стареене.
Вионие е стар сорт, разпространен най-вече на десния бряг на река Рона на юг от Виен, Франция. Според изискванията на Кот-Роти сорта се купажира със Сира, за да се придаде аромат на червеното вино, но в Кондрю се използва самостоятелно за направата на сухо, бяло вино с аромат на цветя и запомнящ се вкус. Шато Гриле, като център на Кондрю, със своите 1,6 хектара Вионие е най-малкото лозе утвърдило се като име във Франция и е едно от най-известните в света. Лозите на Вионие са средно устойчиви на болести и дават средно големи реколти. Листата имат среден размер, кръгли са, подути, а синусът на дръжката има формата на отворено ‘V’. Зъбците са остри и тесни. Листата са мъхести отдолу. Леторастите са набраздени, светло зелени, но стават светло кафяви, ако са изложени на слънце, възлите са розови, а мустачките са дълги и месести. Чепките са средно големи, конусовидни, крилати и сбити. Плодовете са малки, леко елипсовидни, бели с дебела кожа и лек вкус на мускус. Вионие не е бил широко разпространен в Австралия, но в последните години интересът към него започва да нараства. Сорта не е много плодовит и затова трябва да се подрязва. Специалният аромат, който придава на виното, може да го направи подходящ за създаването на специална линия вина от раслото в по-прохладните региони на Австралия грозде.
Сортът Тамянка е от египетски произход. Разпространен е в почти всички лозарски страни. У нас е райониран. Лист - среден, закръглен, средно нарязан, почти гол. Петурата е огъната нагоре неопределено, с мрежесто набръчкана повърхност. Очертанието на средната лапа образува прав или тъп ъгъл. Горните врязове са средно дълбоки, отворени, лировидни, с тесен отвор и остро дъно, понякога затворени, с яйцевиден отвор. Долните врязове са плитки, отворени във вид на цепнатина или остър ъгъл. Опашният вряз е затворен, с елипсовиден отвор, понякога отворен, лировиден, с остро дъно. Зъбите са средно едри, триъгълни, с тясна основа. Нерватурата е слабо мъхнато-четинеста, оцветена в основата само отдолу виненочервено. Дръжката е средно дълга, слабо четинеста. Есенното оцветяване на листа е жълто. Цвят - двуполов. Грозд - среден, цилиндрично-коничен, полусвит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, зелена, крехка. Зърно - средно едро, сферично, златистожълто със загар. Местата част е сочна, с хармоничен и със силен тамянов вкус (характерно). След узряването гроздето стафидира. Дръжчицата е къса, средно дебела, с голямо плоско ложе. Тамянка е средноранен винен сорт. Гроздето узрява през първата половина на септември. Има среден растеж, добра родовитост и среден добив. Чувствителен е към гниене и студ. Гроздето е подходящо за получаване на висококачествени десертни вина, които се отличават с тъмнозлатист цвят, плътност и фин мискетов вкус.
Сортът Мискет кайлъшки е създаден в резултат на хибридизация на сортовете Мискет хамбургски х Вилар блан. Разпространен е Плевенска, Врачанска, Великотърновска, Русенска и други области. Лист - среден до голям, 5-делен, средно нарязан, гол. Средната лапа образува тъп ъгъл. Горните врязове са средно дълбоки до дълбоки, отворени, с успоредни страни и закръглено дъно. Долните врязове са плитки, отворени във вид на остър ъгъл. Опашният вряз е отворен, сводест, тесен, с остро дъно. Зъбите са големи, с тясна основа и остър връх. Дръжката на листа е средно дълга, най-често виненочервена. Есенното оцветяване на листа е жълто. Цвят - двуполов Грозд - средно голям, цилиндрично-коничен, често разклонен, рехав, със средно дълга, тънка и здрава дръжка, вдървесинена в основата. Зърно - средно едро, овално, жълто-зелено до златистожълто, със сочна консистенция, с хармоничен и със силен мискетов вкус. Дръжчицата е средно дълга, средно дебела, с малко конусовидно ложе. Мискет кайлъшки е къснозреещ винен сорт. Технологичната зрелост на гроздето настъпва през октомври. Гроздето е подходящо за получаване на виноматериали за естествено пенливи вина и на оригинални десертни вина.
Мускат Отонел е рано зрееш сорт от Австрия, Германия и Алсаке, Франция. Основните насаждения в Австрия са били 1371 хектара до 1981 година. Във Франция насажденията са достигнали 429 хектара до 1988 година, които са били 447 през 1979 година, но сравнително повече от от първоначално засадените 192 хектара през 1968г. В Австралия има сравнително малки площи засадени с Мускат Отонел, който е бил разпространен от Робърт Моро и вероятно е хибриден сорт между Шасла и Мускат де Сомур, въпреки че твърдението не е 100% доказано. Цветовете са меки, червеникави и кичести. Младите листа са гладки, лъскави и наситено червени. Листата са малки по размер, кръгли и набръчкани. Формата на синусът на дръжката е на стеснена лира, чиито резници понякога стърчат. Зъбците са заострени и средни по размер. Вените/жилите от долната им страна са неравно окосмени. Леторастите са гладки и виолетово оцветени там, където са били изложени на пряка слънчева светлина, мустачките са много дълги подобно на тези на Шасла. Чепките са малки и рехави. Плодовете са закръглени, средни по размер, жълти на цвят когато узреят с лек мускатов вкус. В Австралия както реколтата, така и нивата на захарта в плодовете са ниски. Въпреки това, вината произведени от Мускат Отонел имат атрактивен, нежен мускатов вкус и са поставени на висока позиция във вкусовата таблицата на вината.

Сортът Димят е стар местен сорт. Разпространен е в бивша Югославия и в Русия. У нас е широко разпространен в насажденията край черноморското крайбрежие, в Шуменски и други райони. Лист - среден, овален надлъжно, средно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата е огъната нагоре блюдовидно, със силно мрежесто набръчкана до дребно мехуреста повърхност. Очертанието на средната лапа образува остър ъгъл. Средната лапа завършва с удължен зъб. Горните врязове са средно дълбоки, отворени, лировидни, с успоредни страни и с остро дъно. Долните врязове са отворени, плитки, във вид на ъгъл. Опашният вряз е отворен, лировиден, с остро дъно, понякога затворен, с елипсовиден отвор. Зъбите са големи, триъгълни, с широка основа. Нерватурата до първото разклонение отгоре, понякога и отдолу е оцветена виненочервено. Дръжката е средно дълга, слабо мъхната и силно четинеста. Есенното оцветяване на листа е жълто. Цвят - двуполов. Грозд - среден, коничен, понякога с крила, полусбит. Дръжката е средно дълга, дебела, вдървесинена в основата, крехка. Зърно - едро, овално, зеленикавожълто. Кожицата е тънка, крехка. Месестата част е сочна, вкусна, свежа, със слаб ванилиен вкус. Дръжчицата е средно дълга, тънка, с голямо плоско ложе. Димят е късен винен и десертен сорт. Гроздето узрява през втората половина на септември. Има силен растеж, висока родовитост и висок добив. Страда от засушаване. Устойчив е на гниене, но е чувствителен към ниски зимни температури. От гроздето се получават обикновени бели трапезни вина и висококачествен материал за конячен дестилат.


Сортът Памид е един от най-старите местни сортове. Разпространен е из цялата страна. Среща се в бивша Югославия, Албания, Турция, Русия и др. Лист - голям, овален надлъжно, средно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата е мрежесто набръчкана, огъната нагоре неопределено. Очертанието на средната лапа образува прав или тъп ъгъл. Горните врязове са средно дълбоки. Долните врязове са плитки, отворени във вид на ъгъл. Опашният вряз е отворен, стреловиден, равностранен, или затворен, с елипсовиден отвор. Зъбите са големи, триъгълни, с широка основа. Нерватурата е силно четинеста, до първото разклонение отгоре и отдолу виненочервена. Дръжката е средно дълга, мъхнато-четинеста, виненочервена. Есенното оцветяване на листа е червено. Цвят - двуполов. Грозд - средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит. Дръжката е средно дълга, дебела, в дървесинена в основата, крехка. Зърно - средно едро, овално, от розово до тъмночервено, лесно се отделя от дръжчицата. Кожицата е тънка, крехка. Месестата част е нежна, сочна, хрупкава, с хармоничен вкус. Дръжчицата е къса, тънка, с малко конусовидно ложе. Четчицата е къса, оцветена червено. Памид е среднозреещ винен сорт. Гроздето узрява през първата половина на септември. Устойчив е на суша, студ и гниене, но много лесно се рони. Гроздето поради приятния вкус и лекота се използва за консумация в прясно състояние и за получаване на светлочервени трапезни вина, които са годни за консумация веднага след ферментацията, не подлежат на стареене.


Сортът Юни блан произхожда от Франция. Разпространен е основно във Франция и Италия. У нас е райониран. Лист - голям, овален надлъжно, силно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата е огъната нагоре неопределено, с едро мехуреста повърхност. Очертанието на средната лапа образува остър ъгъл. Горните врязове са дълбоки до средни, затворени, с яйцевиден отвор и със закръглено дъно. Долните врязове са плитки, отворени, с успоредни страни и с остро дъно. Опашният вряз е отворен, лировиден, с остро дъно или затворен, с елипсовиден отвор. Зъбите са големи, триъгълни, с широка основа, понякога по-светло оцветени. Нерватурата отгоре и отдолу е светложълтеникава. Дръжката е средно дълга, светлозелена, гола. Есенното оцветяване на листа е жълто. Цвят - двуполов. Грозд - голям, коничен, разклонен в основата, крилат, полусбит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, вдървесинена цялата, жилава. Зърно - почти дребно, сферично, зеленикавожълто (при презряване порозовява), с дребни редки точици. Кожицата е прозрачна, дебела, жилава. Месестата част е сочна, с хармоничен вкус. Дръжчицата е средно дълга, тънка, с малко конусовидно ложе и къса четчица. Юни блан е много късен винен сорт. Гроздето узрява през първата половина на октомври. Има силен растеж, много висока родовитост и висок добив. Чувствителен е към студ, но е сравнително устойчив на суша. От гроздето се получават качествени бели трапезни вина и винен дестилат.