Плевен е бял десертен сорт грозде. Селектиран е в Института по лозарство и винарство – Плевен през 1961 г. от К.Стоев, Й.Иванов, З.Занков и В.Вълчев, чрез кръстосването на сортовете Италия и Янтар. Утвърден е през 1968 г. Разпространен е слабо във всички лозарски райони на страната. Ранозреещ сорт - узрява в средата на август. Лозите се отличават със силен растеж и сравнително добра родовитост. Гроздовете са средно големи до големи, конични, понякога крилати, рехави до много рехави, с изравнени по големина едри до много едри по форма, продълговати зърна. Кожицата на този сорт грозде е дебела, крехка, жълто-зелена. Месото е хрупкаво, сочно, с хармоничен вкус. Издръжлив на транспортиране и съхранение. Консумира се в прясно състояние, подходящ е и за консервиране.

Супер ран Болгар е бял десертен сорт грозде. Селектиран е в Института по лозарство и винарство – Плевен чрез кръстосването на сортовете Италия и Янтар. Лозите са силно растящи с добра родовитост и добивност (средния добив от декар е 1000-1500 кг). Ранен сорт : гроздето узрява в първите дни на август. Лозите са чувствителни на оидиум, мана и ниски зимни температури. Гроздето е устойчиво на сиво гниене. Гроздът е средно голям до голям, коничен, полусбит, коничен или крилат с едно крило. Зърното е едро до много едро, продълговато покрито с тънка, жилава, жълто-зелена до кехлибарена кожица. По външен вид наподобява сорта Болгар. Използва се за прясна консумация. Отличава се с добра транспортабилност.

Брестовица е бял десертен раннозреещ сорт грозде. Селектиран е през 1961 г. в Института по лозарство и винарство - гр.Плевен от Й.Иванов, В.Вълчев, К.Стоев и З.Занков чрез кръстосване на сортовете Италия и Янтар. Утвърден е от през 1982 г. Разпространен е на малки площи в почти всички лозарски райони на България. Гроздовете са средно големи, конични, често крилати с едно крило, полусвити до рехави. Зърната са много едри, с продълговатоцилиндрична форма и към върха заоблени. Кожицата е дебела, еластична, жълто-зелена до кехлибареножълта, с дебел слой восъчен налеп. Консистенцията е месеста, сочна. Вкусът е приятен и хармоничен, с лек мискетов аромат. Брестовица е едроплоден, ранозреещ десертен сорт грозде. Гроздето му узрява през втората половина на август. Той е силно растящ, с добра родовитост и висока добивност. Склонен е към изресяване и милерандаж. Гроздето е сравнително устойчиво на напукване и сиво гниене. За Брестовица са подходящи по-богати и дълбоки, леки по механичен състав почви при поливни условия. Гроздето е устойчиво за транспортиране и съхранение. Сортът има ценни стопански качества и е включен в Националната сортова листа на България като основен за производство на десертно грозде.

Болгар е вид десертен сорт грозде, той е най-ценният десертен сорт грозде в България, гроздето на който се използва главно за прясна консумация. Има произход от Мала Азия. Широко разпространен в България, Гърция, Турция, Италия, Испания и Австралия. Познат е още с имената :Карабурну, Афуз Али, Датие де Бейрут, Болгар, Алепо, Розаки, Розакия, Розети, Реджина и др. Най-добре плододават лозите, които се отглеждат на дълбоки, свежи, хумусно-карбонатни черноземи на льосова основа, канелено-горски и алувиално-наносни почви. Отличава се с големи до много големи конични, крилати, полусбити до рехави гроздове. Зърната на този сорт грозде са много големи, продълговатоцилиндрични, понякога яйцевидни, хрупкави, с хармоничен вкус. Кожицата е дебела, здрава, но не е жилава, кехлибареножълта, понякога с ръждиви петна по огряваната от слънцето страна. Опитите, проведени в България показват, че под влияние на вегетационните поливки добивът от сорта Болгар се увеличава с 24 - 200 процента

Италия десертен сорт грозде, селектиран в Италия през 1911 г. от Луиджи и Алберто Пировано, където има по-значително разпространение. Кръстоска на сортовете Бикан и Хамбургски мискет. Разпространен е в почти всички лозарски страни, но не е водещ сорт. В България се среща на малки площи във всички лозарски райони. Известен е и с имената: Италиански мускат, Мускат Италия, Пировано 65, Голдони. Лозите са силно растящи със средна родовитост. Лозите се нападат от гъбни болести и неприятели. Чувствителни са на ниски зимни температури. Склонен е на изресяване. Италия е късно зреещ сорт. Гроздето узрява през втората половина на септември. Гроздът е среден до голям (17,9/10,6 см), коничен, полусбит, понякога разклонен. Средната маса на един грозд е 210-420 г. Зърната са много едри (23,8/20,6 мм), продълговати с изпъкнали страни. Кожицата е тънка, жилава, златистожълта, понякога с ръждиви петна от огряната от слънцето страна, с изобилен восъчен налеп. Консистенцията е месесто-сочна, с хармоничен силен мискетов вкус. Италия е типичен десертен сорт. Гроздето му натрупва достатъчно захари (16-18 %) при умерено съдържание на титруеми киселини (5-6 г/дм3). Издръжлив е на дълъг транспорт и съхранение.

Хамбургски мискет е десертен сорт грозде. Получен е чрез кръстосването на сортовете Александрийски мискет и Тролингер в края на ХІХ век в Пировано, (Италия). Познат е и с имената : Мускат де Хамбург, Мускат черен александрийски, Тамайоза негра Хамбург, Хамбургски мускат и др. Разпространен е във Франция, Унгария, Румъния, Гърция, Тунис, среща се в САЩ, Аржентина и в други лозарски страни. В България се среща в цялата страна, но на по ограничени площи. Дава добри резултати на хълмисти леки почви и при по-голяма въздушна влажност. Склонен е към изресяване. Гроздето узрява в първите дни на септември. Подходящ е за отглеждане в цялата страна. Лозите се отличават с добра родовитост. Добивът от лоза е между 3-6 кг., а от декар 1000-2000 кг. Гроздът е средно голям, разклонен, силно рехав. Зърната са средно големи до големи, кръгли и овални, виолетово-сини, покрити с восъчен налеп. Кожицата е плътна и жилава. Вътрешността е месеста и сочна. Има фин вкус и приятен мискетов аромат. Сортът се отличава с висока захарност и киселинност. Гроздето е устойчиво при транспорт и може да се съхранява 2-3 месеца. Освен за пряка консумация се използва за производство на гроздов сок, компоти, както и за приготвяне на мискетови вина и ракии.

Кардинал е червен десертен сорт грозде с произход от САЩ. Сортът е създаден в Калифорния през 1939 г. чрез кръстосване на сортовете Фламе Токай и Алфонс Лавале. Широко разпространен в България, Сърбия , Франция и Италия. В България сортът е внесен през 1962 г., след което започва неговото бързо разпространение. Ценен ранен десертен сорт. Узрява през първата половина на август. Гроздовете са средно големи до големи, най-често рехави, разклонени. Зърната са едри, с овална форма и слабо изразени надлъжни ребра. Кожицата е тъмновиолетова, средно дебела, крехка. Месото е хрупкаво, приятно на вкус, със слаб мискетов аромат. Зърната са неизравнени по големина. Използва се за прясна консумация и за приготвяне на сокове и компоти. Отличава се с висока родовитост, добивност и добра транспортабилност.

Султанина е бял среднозреещ безсеменен десертен сорт грозде, произхождащ от Средна Азия и Близкия Изток. Широко разпространен в Иран, Ирак, Афганистан, Сирия, Турция, Гърция, САЩ, Австралия, Чили и Китай. Среща се и в България, най-вече в южните по-топли райони. Известен е и под наименованията : Бяло едро без семе, Бял кишмиш, Ак кишмиш, Аг кишмиш, Жълт кишмиш, Томпсън сидлис (САЩ). Гроздето е сравнително устойчиво на сиво гниене. Лозите са чувствителни към ниски температури и засушаване. Проявяват склонност към изресяване. Зрее през втората половина на септември. Гроздове средни, цилиндрично-конични, крилати, със средна плътност и маса около 180-230 гр. Зърната са малки, овални, жълто-зелени или янтарно-жълти. Кожицата е тънка, прозрачна. Консистенцията е месеста, с приятен вкус. Типично десертен сорт. Гроздето му се използва главно за производство на стафиди, за консумация в прясно състояние и за производство на сладка.